отвара (гл.) - и (сврз.)

Времето пак тргна. Просторот почна да се отвара и да постои како кога во пролет се отвара цвет.
„Балканска книга на умрените“ од Мето Јовановски (1992)
Вратата се отвара и двајцата влегуваат внатре.
„МАРГИНА бр. 37“ (1997)
Грета ја подига раката и таксито застанува.
„МАРГИНА бр. 37“ (1997)