Ја поздравив вечерта,  смевосмело, смевозаразно,  и си продолжив полетно  со озвучените патики  и со мами-поглед кошулата  во прегратка на средбата,  додека ехото на смевопесната  ми одѕвонуваше во ушите,  со смеа, смеа, смеа, смеа...
               
             
           
            
            
              „Зошто мене ваков џигер“
               од Јовица Ивановски 
              (1994)