сум (гл.) - сонце (имн.)

1. НЕ СУМ СОНЦЕ, ТА ДА ГРЕАМ СЕГДЕ - а и каде би нашол толку широко небо?
„Куршуми низ времето“ од Љупчо Стојменски (1976)
А таа ми врза шлаканица, се насмевна, проговори: „Јас сум сонце за по блузичка, насмевка на цвеќето, прошетка зеленкаста.
„Зошто мене ваков џигер“ од Јовица Ивановски (1994)