Првиот чекор што мора да се прифати, кон едно испитување на                               процесите на преведување, е дека иако јадрото на преведувањето е во лингвистичката активност, тоа посоодветно ѝ припаѓа на                               семиотиката, науката што ги проучува знаковните системи                               или структури, знаковните процеси и знаковните функции                               (Hawkes, Structuralism and Semiotics, London 1977).
               
             
           
            
            
              „МАРГИНА бр. 8-9“
              
              (1994)