вредносен (прид.) - суд (имн.)

Авто-механичарот не е културен човек (...) Според тоа, идејата за култура подразбира и одредена мера на здодевност како нужен предуслов за развој на културата. (Eco 1994: 118) Конечно, под „антрополошка дефиниција” се подразбираат „институциите, митовите, обредите, законите, верувањата, кодификуваното секојдневно однесување, системите на вредности и материјалните техники создадени од групи човечки суштества”.5 Во оваа смисла, културата не мора нужно да биде експлицитна, ниту да подразбира вредносни судови.
„МАРГИНА бр. 36“ (1997)
Со ова над „неутралниот” опис не се поставуваат никакви вредносни судови кои ги загубиле сите мерки на „објективното” вреднување, за кое секој чувствува дека треба да го земе навистина сериозно.
„МАРГИНА бр. 22“ (1995)