Но, откако квир-теоријата се институционализира, разбирливата неволност да се прифатат есенцијалистичките претпоставки за лезбијките и за геј-мажите се стврдна и стана автоматски самоодбранбен догматизам, порив од самата утроба предострожно да се пресретне и најмалото препознавање и признавање на какви било културни обрасци или практики што може да им бидат присушти на хомосексуалците.83
               
             
           
            
            
              „Како да се биде геј“
               од Дејвид Халперин 
              (2019)
              
              
            
            
           
      
    
      
         
         
           
             
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
               
                  Ова воспоставување посебно е изразено во периодот од 16-иот век, со           колонијалната експанзија што му овозможи на еден (западен) културен образец да им се           наметне на другите (култури, народи, цивилизации) и да се обиде својот (западен) начин на           гледање на работите да го прикаже како единствено вреден и единствено разумен начин           на толкување на светот.
               
             
           
            
            
              „МАРГИНА  бр. 36“
              
              (1997)