Ни играат слабините, ни скокаат жилите, слепите уши и ноздринките.
„Небеска Тимјановна“
од Петре М. Андреевски
(1988)
Паметам оти по сокаците таа вечер, речиси секоја година, имаше крцкав снег. по стреите на куќите висеа долги мразулци, а сињакот ми ги боцкаше ушите и ноздрите.
„Захариј и други раскази“
од Михаил Ренџов
(2004)