кука
мн. куки
Вид збор: Именка, женски род
Ранг: 10550
1.
Железна, дрвена или пластична прачка, свиткана на едниот или на двата краја што служи за обесување.
Примери:
Низите од тутун се обесуваат со куки.
Слично со:
ченгел (м.)
2.
Долга железна или дрвена прачка свиткана на едниот крај што служи да се дофати, да се привлече нешто.
Примери:
Cо долга кука ги извлекуваа удавените од реката.
4.
(мн.) Невешто напишани букви, лош ракопис.
Англиски:
scrawl
Албански:
shkarravinë
Што се овие куки и кукачки.
Изведенки